Обеци лалета – стил и артистизъм за вашата визия

Почеркът на Invoke е винаги уникалният дизайн, който сме заложили и в най-малкото късче разкош. Разчупваме границите между стиловете. А гамата ни от продукти е голяма, така че да имате по нещо за всеки час от деня. Виждаме бижутата като върховно преживяване, много повече от личен аксесоар. Чрез тях усещате себе си, изразявате вътрешната си натура и за да го правите волно, ние търсим все по-нови символи, които да заложим.

Лалето е една от любимите ни приумици. Изключително е удобно за стилизация, защото и естествената му форма е базова. Създадохме серия обеци по ухото с лале, които, също като истинското цвете, са с разновидности. Моделът е идентичен, но материалите и цветовете напомнят палитра. Рамката е винаги с розова позлата, а вътре вариантите са с камък котешко око или кристал Swarovski. Моделът ни в зелено ще е чудесен пъстър акцент, в тон с тоалета или контрастиращ. Обърнахме внимание и на по-често срещаните розово-червени багри. А за истинските традиционалистки имаме изцяло монохромна композиция, където камъкът и металът са в една тоналност.

Лалето е изключително цвете. То е национален символ на Холандия и може да разкаже историята ѝ, макар тя да не му е родина, а Персия. Наричали го „дюлбаш“, т.е. тюрбан и са го обичали заради крехката му прелест, която го отвежда и до султанския двор в Турция. И до днес като забележителност в Истанбул са останали приличните на килими лехи с лалета. Именно там започнала истерията по лалетата. Дотолкова били разпространени навсякъде, че лесно ги забелязал Огир Гизелин дьо Бусбек, посланика на Австрия в Османската империя. Пренесъл ги във Виена, откъдето започва и европейската им история.

Търговията с лалета завладяла целия континент, на все повече знатни особи ставали любими, селектирали се нови сортове, кой от кой по-прелестен, и се гледали грижливо. А накрая, през 1570 г., пристигнали и в Холандия, където предизвикват фурор. Известната мания по лалетата разклаща икономиката на страната сериозно, мнозина фалират заради безмилостната спекула с цената на луковиците. Стойността на една луковица била съизмерима с тази на къща край канала в Амстердам. Хората продавали имуществото си, за да се сдобият с драгоценната стока, но сглупили, защото скоро махалото се залюляло наобратно и започнал спад в цените. Търсенето вече не отговаряло на предлагането и все по-често сдобилите се с луковици ги препродавали на загуба, докато накрая крахът бил поголовен.